Вместо да надградим изграденото до 1989-та, го разрушихме При 6

 

Вместо да надградим построеното до 1989-та, го разрушихме

При 6 % годишен растеж, след 20 години ще стигнем настоящия стандарт на Европейски Съюз

Честването на един народен празник нормално е празнично събитие, отбелязващо разлъка със остарялото и раждането на новото. Типичен образец в историята са Освобождението и Съединението. 10-ти ноември 1989 година,за разлика от всички други национални празници, се отбелязва като нещо стартирано, само че незавършено. Затова не е народен празник, а единствено се регистрира дистанцията на изминатия път в посоката към задачата.

1.Откъде тръгнахме?

Отправната точка на прехода бе „ действителният социализъм “. Няма нещо по-пъстро от това разбиране, което зад прилагателното „ действителен “ прикриваше в другите страни с изключение на детайлите на социализма, също по този начин и детайли на капитализъм (Унгария, Чехословакия и др.), на феодализъм („ жителството “ в България, в Съюз на съветските социалистически републики и др.), на робовладелско общество (Албания, Румъния и др.). Но това, което се мъчеше, само че не успяваше да прикрива, беше че „ действителният социализъм “ не е доста, доста теоретичен социализъм, че в центъра на властта имаше наследствени династии и геронтокрация, че „ изкривяването “ на обществото на „ равните благоприятни условия “ ставаше посредством облагите за „ правоимащите “ и преследването на „ друго “ мислещите, че отсъстваше „ публичност “ и неприкритост. Така, че който твърди, че преди е имало „ същински социализъм “, дано си намерения още веднъж!
Естествено,

едно незаслужено общество не може да бъде постоянно

Затова пристигна „ перестройката “ на Горбачов, по тази причина и (с благословията на „ огромния брат “) в България се започва началото на прехода, започвайки с дворцовия прелом против Живков и неговата свита.
И по този начин, преди 30 години бе положено „ Началото на прехода “. Стартовата база на измененията завари България в горната подгрупа на средноразвитите страни със относително висок показател на човешкото развиване – типични за една индустриално-аграрна страна; с повишено съвсем до 9 млн. души население, образовано във висока степен; със мощно развита материално-техническа база, насочена за дълготраен внос-износ в границите на Съвета за икономическа взаимопомощ и така нататък
Бъдещето на „ прехода “ в тези години, да напомня на забравилите, бе допустимо в две направления: или „ повече социализъм “ и преход от държавна към социална и персонална благосъстоятелност, повече правдивост, взаимност и свобода; или „ връщане към положителния остарял капитализъм “, именуван за краткост „ пазарна стопанска система “ и съответстващата й народна власт.
Историята избра втория път: преход към „ пазарна стопанска система “ и „ народна власт “. В България – за разлика от някои други някогашни социалистически страни – бе предпочетено да се реализира прехода по непосилен и бодлив път.

В началото бе „ разграждането на системата “

(а не словото и мисълта). Именно, вместо „ надграждане на построеното “, бе осъществено неговото разграждане: първо, посредством мощно наличие на реститутите и техните наследници в самонаричащите се „ демократични сили “, като че ли всичко преди 1944 година е вървяло по мед и масло; второ, посредством вандалска приватизация, реализирана „ законно “ посредством разнообразни форми на персонално обогатяване – компенсаторки, нарочна амортизация на активи, сякаш всеобща приватизация и т.н.; трето, посредством „ цялостно разкъсване “ на икономическите връзки с другите някогашни социалистически страни (за което най-голяма виновност носи Русия), което породи прекъсване на производството в стотици предприятия и провокира всеобща безработица.

2. Докъде стигнахме?

Първата половина на прехода – за към 15 годишен интервал – България съумя да реализира „ разграждането на остарялата система “ и трансформирането на икономическата власт на страната в икономическа власт на близки до центъра на някогашната комунистическа партия (прословутите „ куфарчета “ и предаването за „ ръководство “ на предприятията и ограбването на външнотърговските дружества), реститути, приватизатори, бандитски рупировки, „ чевръсти “ политици, външни вложители. И в случай че наличните съществени фондове през 1990 година (създадени с труда на цялото общество!) са били в размер на 140 405 600 000 лева, или по 15 600 лева на всеки един български жител, то точно процесите на прекачване на собствеността автоматизирано трансфораха някои в мултимилионери, а други оставиха без пукнат грош!
Сега ще дам дребна гатанка на всички, които имат предпочитание да считат: съгласно Национален статистически институт показателят на потребителските цени за месец септември 2019 година по отношение на месец януари 1991 година e 272196.4%, т.е. инфлацията за 30 години е 72096.4%
Та въпросът ми е:

какъв брой е изгубил всеки български жители

в случай че не е получил своя дял от 15 600 лева при започване на интервала? Главозамайващи суми, доказващи какъв обеден обир е сбъднат под маската на „ прехода “; „ политиците-преходниците “ са лъгали като разпрани! Сега може да се разбере, че някои са приключили своя „ преход “ много по-рано от другите – живеят от дълго време в „ царството на свободата “! Ще посмее ли някой да отвори „ досиетата на прехода “?!
Но „ приватизирането “ на икономическата власт и прехвърлянето й в ръцете на новобогаташите не води до построяването на „ пазарна “ стопанска система. Всъщност „ пазарна стопанска система “ значи всеки да се стреми да предложи на пазара това, от което имат потребност хората; на цена, която дава отговор на разноските; във време и място, където е комфортно на купувача; с точна информация за качествата на продукта. Обратно,

българите получиха това, което носи оптималната облага

а не това, което е качествено (снижаването на качеството посредством заменки е печелившо!); на цени, които нормално са по-високи от аналозите в други страни; с „ крива “ информация, която безочливо лъже потребителите.
Освен това, аксиома за пазарната стопанска система е всеки да живее съгласно количеството и качеството на богатствата, които дава на пазара, а не съгласно ренти, благосъстоятелност и наследства; пазарната стопанска система не значи великодушни „ дарения “ за построяването на къщи за посетители, дотации за производители, великодушни европейски фондове за олигарси; публични поръчки за кръговете на корумпирани политици и така нататък 30 години след началото на „ прехода “ може несъмнено да се твърди че „ пазарна стопанска система “ в България няма! Какво има ли? От едната страна, има микс от олигархия, локални „ владичества “, престъпни богаташи, политическа корупция; от другата страна, има унижени и оскърбени, както сиромаси. България е водеща в Европейски Съюз по „ неприятния индикатор “ през 2018 година, като под линията на беднотия от 351 лева са към 1,5 млн. души.;

над 40% от децата живеят в ограничения

Та в случай че в България няма типична „ пазарна стопанска система “, то има ли „ народна власт “? Това е въпросът! Защото такава степен на неравноправие сред новобогаташи и небогати в тази страна не е било 1 338 години! И подобен дял навън и скрито небогати не е имало в никакъв случай, по какъв начин тогава някои да не си мечтаят за недемократичните (но небедни) времена на Живков?!
Но „ като няма прокопсия, плюл съм в тази орис! “, твърдеше Яворов; съветът му последваха съвсем 2 млн. души. Ако през 1990 година популацията на България е било 8 990 800 души, през 2018 година е останало 7 000 039 съгласно Национален статистически институт. Към 1 млн. души са се отправили нагоре, освен по „ естествени аргументи “, само че и заради влошените (за тях) условия на живот. Други към 1 млн. души са се отправили „ с цървули по дивия Запад “, където няма да срещнат каубои, само че ще намерят по-добра и по-високо платена работа, по-спокоен живот, по-добро бъдеще за своите деца.
Така че най-бедната страна в Европейски Съюз се е трансформирала в великодушен донор на работна мощ за другите страни-членки и за Съединени американски щати. За всеки от своите жители – от раждането до към 20 годишна възраст – българската страна е вложила към 20 000 евро; или към 20 милиарда евро;

пропуснатите изгоди поради непроизведения Брутният вътрешен продукт

на човек са 6 309 евро(последните съпоставими данни са от 2015 г.), или 252 360 евро за 40 години, или най-малко 252 милиарда евро от всички напуснали своята татковина. Съпоставете го с получените чисти еврофондове (реално получени минус нашата вноска) и ще пресметнете каква „ облага “ има България!
Има, въпреки всичко, и нещо хубаво в цялата картина. Това е че с помощта на прословутото българско твърдоглавие, на обстоятелството че сме в Европейски Съюз и че нашите мигранти оттова те не помнят околните си тук, България взе да се връща в междинната подгрупа на средноразвитите страни. По Индекс на човешкото развиване сме дръпнали напред до 51-во място, само че пред нас са към момента Бахрейн, Чили, Русия, Черна гора и така нататък Все отново, мърдаме!
Да обобщим. 30-те години преход не разрешиха нито да се построи „ пазарна стопанска система “, нито да се доближи задоволително качество на народна власт. по тази причина и тези три десетилетия не са мотив за празник и фойерверки, а за надълбоко осмисляне както на грешките и трудностите, по този начин и на пътя напред.

3. Накъде отиваме?

При обща характерността на нашата страна, в случай че използваме общоприетите понятия, сега България е характерен образец за третичен периферен капитализъм.
Една екстраполационна прогноза подсказва, че при 3% стопански напредък ще достигнем междинното равнище Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз от 2015 година по-късно по-малко от 50 години, някъде към 2065 година Но Европейски Съюз от 2015 година, а не от 2065 г.; в случай че е оттогава, то и 100 година може да се окажат малко…
Една нормативна прогноза, в случай че си позволим да мечтаем за напредък от 6% средногодишно (с вложения и от ЕС), дава обещание към 2040 година да наближим средата на Европейски Съюз (пак от 2015 г.). Но за задачата и Европейски Съюз би трябвало да се промени, пожелавайки действителна кохезия в обозримо бъдеще; и България ще би трябвало да предложи различен стандарт на живота на младите свои хора; и „ бизнесът “ ще би трябвало да промени съотношението „ печалби- заплати “ в посока на втората част. Mission: Impossible, би споделил Том Круз, само че пък си заслужава да се намерения!

Има ли лекуване за мрачните прогнози

за България? Животът е по-богат от всевъзможни предсказания, тъй че едно „ балканско знамение “ не е неуместно. Има едно прелестно предписание, записано върху една жълта постройка: „ Съединението прави силата “. В момента българското общество е фрагментарно, то не е „ общество “. На всички последни избори най-голямата част от хората са от партията на „ Голямото негласуващо болшинство “ (по думите на Ричард Никсън) – тези, които не имат вяра в баналните приказки за народна власт. не може да има обединяване и единодушие в случай че всички жители не се приобщят към ръководството на своя регион, град, район, страна, съюз. тъй че най-хубавото лекарство – въпреки и доста дефицитно – е демокрацията. разбирана не като гласоподаване на 4-5 години, а като съучастничество в общите каузи и заслужено разпределение на основаните богатства. Иначе нито Живков, нито Борисов, нито Тръмп, може да ни оправи – довиждане на глупавите илюзии!